Адрес: в блоковете на слепите, жена със силна болка в корема...Добре,тръгваме да я видим тази болка!
Посреща ме мъж, който видимо има процент инвалидност, вероятно неголям, но все пак е с проблем.Започваме да се катерим по етажите.Тъй като никой не се е сетил, че на слепите хора вероятно ще им е по-лесно да се придвижват с асансьор и такъв липсва в блока, имам шанс да огледам обстановката.Мухлясали тавани, падаща мазилка, мъждукащи лампи (Защо ли пък са им на слепи хора лампи?!Нищо, че някои от обитателите са с частична слепота и доброто осветление всъщност за тях е от съществена важност.Подробности!).Блокът вероятно е строен преди моето раждане и годините не са го пощадили.
Хеле, влизаме в апартамента.Спомняте ли си онзи израз "С трън да се завъртиш, няма какво да закачиш"?Точно той ми прониза мозъка докато влизах.Цялата налична мебелировка на стаята се състои от легло, маса и шкаф (май бяха два, но дълбоко подозирам, че бяха съвсем празни).Бедност!Поразпитах болната, прегледах я и находката тревожно убедително насочваше към рак на стомаха.В хода на разговора разбрах, че за тези хора е твърде сложно дори да си намерят личен лекар, никой не ги искал.(Да пази Бог, дано не е защото са освободени от потребителски такси!)А като нямат такъв, няма с кого да се консултират.Те си траят, рака си расте, диагнозата се бави и накрая се поставя с неприятното уточнение пред нея "неоперабилен".Иначе казано, няма шанс за излекуване.Както и да е, преди месец хорицата най-после се сдобили с GP.Даже бяха доволни от колежката и ми я похвалихя.Дано наистина е коректна, много ми се ще и искрено се надявам да е така.Та връщам се пак на пациентката.Решавам аз, че ще я водя в болница и тук идва поредна изненада.Обяснявам, че аз ще я закарам, но обратен транспорт (в случай, че не ги приемат в отделение) не мога да осигуря.Т.е. трябва да помислят как ще се прибират.Започнаха хорицата да разсъждават.Варианта с такси, разбира се изобщо не стоеше пред тях, такъв лукс беше недопустим.Остана алтернативата с градския транспорт.Но и там нещата се "запънаха" и не изглеждаха много лесно осъществими.И знаете ли какво се оказа?Че тези нещастни хора всъщност имат право на безплатна карта за пътуване само по ДВЕ линии за целия град!Това ми дойде вече съвсем жестоко като за финал.Никога, ама никога не бих допуснала, че поне картите на тези онеправдани хора не важат за всички линии в града!Добре, че все още има човеци и разбрах, че почти никога кондукторите не им вземат пари за билет, дори и когато пътуват по различни от избраните две линии.Да са живи и здрави!Както и да, пациентката предпочете за момента да си остане в дома.Обеща ми на следващия ден да отиде при личния си лекар.Дано го е сторила!
А аз напуснах адреса с актив от още няколко неприятни теми за размисъл.
Посреща ме мъж, който видимо има процент инвалидност, вероятно неголям, но все пак е с проблем.Започваме да се катерим по етажите.Тъй като никой не се е сетил, че на слепите хора вероятно ще им е по-лесно да се придвижват с асансьор и такъв липсва в блока, имам шанс да огледам обстановката.Мухлясали тавани, падаща мазилка, мъждукащи лампи (Защо ли пък са им на слепи хора лампи?!Нищо, че някои от обитателите са с частична слепота и доброто осветление всъщност за тях е от съществена важност.Подробности!).Блокът вероятно е строен преди моето раждане и годините не са го пощадили.
Хеле, влизаме в апартамента.Спомняте ли си онзи израз "С трън да се завъртиш, няма какво да закачиш"?Точно той ми прониза мозъка докато влизах.Цялата налична мебелировка на стаята се състои от легло, маса и шкаф (май бяха два, но дълбоко подозирам, че бяха съвсем празни).Бедност!Поразпитах болната, прегледах я и находката тревожно убедително насочваше към рак на стомаха.В хода на разговора разбрах, че за тези хора е твърде сложно дори да си намерят личен лекар, никой не ги искал.(Да пази Бог, дано не е защото са освободени от потребителски такси!)А като нямат такъв, няма с кого да се консултират.Те си траят, рака си расте, диагнозата се бави и накрая се поставя с неприятното уточнение пред нея "неоперабилен".Иначе казано, няма шанс за излекуване.Както и да е, преди месец хорицата най-после се сдобили с GP.Даже бяха доволни от колежката и ми я похвалихя.Дано наистина е коректна, много ми се ще и искрено се надявам да е така.Та връщам се пак на пациентката.Решавам аз, че ще я водя в болница и тук идва поредна изненада.Обяснявам, че аз ще я закарам, но обратен транспорт (в случай, че не ги приемат в отделение) не мога да осигуря.Т.е. трябва да помислят как ще се прибират.Започнаха хорицата да разсъждават.Варианта с такси, разбира се изобщо не стоеше пред тях, такъв лукс беше недопустим.Остана алтернативата с градския транспорт.Но и там нещата се "запънаха" и не изглеждаха много лесно осъществими.И знаете ли какво се оказа?Че тези нещастни хора всъщност имат право на безплатна карта за пътуване само по ДВЕ линии за целия град!Това ми дойде вече съвсем жестоко като за финал.Никога, ама никога не бих допуснала, че поне картите на тези онеправдани хора не важат за всички линии в града!Добре, че все още има човеци и разбрах, че почти никога кондукторите не им вземат пари за билет, дори и когато пътуват по различни от избраните две линии.Да са живи и здрави!Както и да, пациентката предпочете за момента да си остане в дома.Обеща ми на следващия ден да отиде при личния си лекар.Дано го е сторила!
А аз напуснах адреса с актив от още няколко неприятни теми за размисъл.
