Свали от плещите крилата си...

Харесвам всички стихотворения на Влади.Но в това се влюбих!

Свали от плещите крилата си.
Облечи се в черно сама.
Ти пак ще си Ангел в душата си,
но няма да страдаш така.

Сложи рога на главата си.
Хвани тризъбец в ръка.
Но може ли Дявол в сълзата си
да крие такава тъга.

Автор-Владимир Минков

Благодаря!

Днес искам да благодаря на двама души.На Кольо и на Силвето.
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...

Болезнена реалност

Иван е катастрофирал.Загинал на място!
Вече 15 дни... не мога да възприема това като реалност.
Вярвах, че работата ме е превърнала в болезнен реалист (с пристъпен песимизъм), може би дори в циник.Понякога се мразех заради тази метаморфоза."Метаморфозата", обаче, се оказа илюзия.Осъзнах, че въпреки всичко, дълбоко в себе си вярвам, че на мои близки подобни неща не се случват.По дяволите, случват се!!!
И как така Иван?!Добрият и малко свенлив Иван!Иван, с усмивката която ме уцелваше в слънчевия сплит!Неосъществената ми любов...

Почти година...

С изненада открих, че вече близо година не съм писала.Всъщност изненади няма, познавам се от има-няма 30 години и съм установила, че постоянството не е най-характерното ми качество.Питам се, толкова ли нищо забележително не ми се случи за тези месеци?Не...по-скоро мързел!Трябва да се стегна и си обещавам да подходя по-отговорно по въпроса!А аз обещанията си ги спазвам.За това и избягвам да давам такива! ;)