Днес искам да благодаря на двама души.На Кольо и на Силвето.
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...
5 коментара:
В момента не ми се иска да ти говоря излишни неща,няма да помогнат.Искам само да ти изпратя това и да ти кажа ОБИЧАМ ТЕ макар и да не съм аз човека от който искаш да го чуеш:
Желая ти време.
Не ти желая всички дарове.
Желая ти това което повечето нямат:
Желая ти време да се смееш,да се радваш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб,но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
а време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време,което да просто да убиваш.
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра.
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
и време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш,да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти време да живееш!
ЕЕЕ Инке мари кога ще драснеш пак 2-три реда изкочили от и без това бръмбадясалата ти главица-че има какво да изкочи:))
Ще стане, няма 'се плашиш!На някое нощно като ми дойде музата, та като се разпиша...чак свят ще ти се завие!;)Но кога точно ще се случи този катаклизъм, все още е малко мъгляв въпроса!Важното е търпение да имаш!:)))
Оле, ама защо чак сега ти откривам блога, а не преди години. Има ли как да се свържа с теб? Бтв, моят (we)blog отдавна не съществува...
Привет Ники,
Изненада ме и ме зарадва факта, че имаш спомени от нашето толкова отдавнашно познанство. :) За съжаление (или пък не) явно времената на блоговете са отдавна и безвъзвратно отминали. Ето на, и моят си стои тук изоставен и почти забравен както античен артефакт от древни времена. ;)
А иначе, най-лесно ще ме откриеш във Фейсбук като Павлина Конукчиева. Ще ми бъде драго! :)
Публикуване на коментар