събота, 29 декември 2007 г.

За алкохола и шофирането

28-ми декември едва е започнал.Викат ме за бърз адрес-ПТП.Успявам да попитам тежка ли е-ДА!Хукваме.В линейката сърцето ми препуска, устните ми започват да съхнат.Пристигаме и се засилваме към пострадалия.Пресреща ме свидетел на инцидента и ми казва да не бързаме, защото той вече...Прескачам оградата между платната и бързам към бездиханното тяло.Сърцето ми, което до преди малко препускаше, за миг сякаш застива.На средата на платното лежи младо момче, още няма и тридесет.Загинал е с отворени очи.Вероятно дори не е успял да разбере какво се случва.И може би така е по-добре.Оглеждам се за колата, в която е пътувал.Всъщност кола няма!Има купчина ламарини (буквално),смачкани в електрически стълб, които съставляват около 1/3 от автомобила.Останалото е пръснато по платното."О, Боже!О, Боже!О, Боже!", мърморя и безпомощно гледам ту момчето ту ламарините.Нищо повече не мога да сторя.Оттегляме се.
...
Според дрегера шофьорът бе с 2,04 промила алкохол в кръвта.

понеделник, 17 декември 2007 г.

Сива зима

Навън е бяло, осветено и предколедно.А вътре в мен...сива пустош.Тъжна история!...

сряда, 5 декември 2007 г.

Лоша рана заздравява...

Преди няколко дни една жена ме нарани жестоко.Нарече ме с думи, които никога не съм допускала, че биха могли да се отнесат към мен.Освен жестоки и абсолютно неверни.
Странно, но тези епитети по мой адрес бяха изречени след като й бях направила дребна услуга.Седнахме да се почерпим по случай повода и...ей ти на изненада!Измежду шеги и закачки...шат!...заби шиш в сърцето ми, остър и студен!Из засада.Толкова неочаквано и толкова болезнено, че ми отне време да осъзная, че тези думи се отнасят за мен.След това ме целуна, за да ме успокои.Напомни ми една древна колкото света история за едни трийсет сребърника.След това се прибрах и много плаках.Вечерта отново трябваше да прекарам в обща компания с тази жена.Уговорката бе от няколко дни.Отидох.Избягвах дори да я поглеждам, гадеше ми се.Сгреших ли, че не си останах скрита у дома?Това смелост ли е или мазохизъм?
Забавното в цялата случка, обаче е, че въпросната госпожа май дори не подозира какъв смут внесе в и без това нестабилното ми емоционално състояние.Дали това я оневинява?Не мисля!Глупостта не е извинение.

петък, 16 ноември 2007 г.

Смърт

От няколко дни съм изправена пред морална дилема: да разкажа или не за това дежурство?Осмелявам се да споделя, като се опитам максимално да запазя анонимността на действащите лица.Реших се, защото това бе първият ден, в който се просълзих заедно с близки на пациент.В този ден една млада жена почина, а мъж в разцвета на силите си изпадна в дълбока кома.След няколко дни и той напусна този свят.
...
Жената за която плаках можеше да съм аз.Носеше моето име и беше на моята възраст.Имаше детенце на няколко годинки.Почина от анорексия.Изстрадалото й лице още пазеше чертите на някога красиво момиче.
...
Мъжът до фаталния ден не бе боледувал.Когато тръгнахме към болницата майка му ни изпрати с ридание.Такова каквото може би само майка, която предчувства най-страшното може да изтръгне от душата си.Аз самата не исках да повярвам в опасенията си за аневризма.А тази жена усети, че изпраща за последен път сина си.Майка.
...
Разтърсващо!Страшно и тъжно!

петък, 9 ноември 2007 г.

Начало!

Забелязавам, че от доста време е модерно да се създават blog-ове.Причина да не се включа до настоящия момент в общата мания е, че не съм убедена имам ли какво да пиша.Но най-неочаквано и за мен, в този неприлично ранен час бях изкушена и дори успях безпроблемно да се присъединя в стройните редици на логърите.
Тайно се надявам и си стискам палци начинанието да е успешно!