28-ми декември едва е започнал.Викат ме за бърз адрес-ПТП.Успявам да попитам тежка ли е-ДА!Хукваме.В линейката сърцето ми препуска, устните ми започват да съхнат.Пристигаме и се засилваме към пострадалия.Пресреща ме свидетел на инцидента и ми казва да не бързаме, защото той вече...Прескачам оградата между платната и бързам към бездиханното тяло.Сърцето ми, което до преди малко препускаше, за миг сякаш застива.На средата на платното лежи младо момче, още няма и тридесет.Загинал е с отворени очи.Вероятно дори не е успял да разбере какво се случва.И може би така е по-добре.Оглеждам се за колата, в която е пътувал.Всъщност кола няма!Има купчина ламарини (буквално),смачкани в електрически стълб, които съставляват около 1/3 от автомобила.Останалото е пръснато по платното."О, Боже!О, Боже!О, Боже!", мърморя и безпомощно гледам ту момчето ту ламарините.Нищо повече не мога да сторя.Оттегляме се.
...
Според дрегера шофьорът бе с 2,04 промила алкохол в кръвта.
...
Според дрегера шофьорът бе с 2,04 промила алкохол в кръвта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар