петък, 1 май 2009 г.

Благодаря!

Днес искам да благодаря на двама души.На Кольо и на Силвето.
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...