За мисленето

Ето на какво попаднах съвсем случайно ровейки се из архивите, които съм оставила безпризорни из интернет пространството.Не е съвсем актуално. Забелязах, че е с дата от юли 2005г, но ми се стори забавно.Пък и какво са 5 години за моята неостаряваща натура? ;)
Та...

За мисленето ми е мисълта ;)


Мисленето е лоша работа.Не е продуктивно.Особено ако го мисли егоцентрик.Още по-зле.В един момент толкова обсебва, че отнема и малката доза филантропия заложена в човешката природа.Понякога се питам дали само аз съм такава...сбъркана.Скептична, мнителна, песимистична, обсебена от самосъжаление...Или останалите добре се прикриват?..Знам ли...глупава работа....Та така..за мисленето ми беше мисълта май...И какво за мисленето?Хубава работа, ама...човешка.Добре че се пръква от време на време някоя личност способна да мисли креативно.Иначе май още щяхме да катерим палмите и да се пощим в сладостно опиянение.Не че щеше да е лошо!Понякога си мисля, че това е най-добрия вариант.Най-лекичкия.Ще взема да си потърся аз една палма някой ден и ще видите тогава вие!Всички вие досадни, заети, забързани, амбициозни преуспяващи хора...Ще си седя на палмата, ще ви гледам с тъпо недоумение и ще ви махам глуповато с ръка когато ми подметнете резен ябълка или пресен банан (ако е обелен може дори да ви се усмихна).Остава проблема с пощенето.Тя работата там е по-сложна.Онази сладостна омая не ще да идва от самото пощене.То така ако беше до сега въшките отдавна да са изместили любовта и секса от ценностната система на човека.Пак се размислих...Тиюх, да му се не знае!Е, като ще е мислене, поне да е егоцентрично!...Да де,ама...аз не искам да се пощя самичка!Това май не радва особено.Хах!Ето на, неприятна изненада!Пак ми се натресе оная “досадната гостенка”, онази мисъл която уж е banned в съзнанието ми.Онази, сантименталната...любов,се нарича.Сигурно я знаете.Сигурно и Вас ви е тормозила понякога...Няма пък!Няма да я пусна в подреденото ми егоцентрично мислене.Махай се!Глупава мисъл!Все търсиш как да се промъкнеш през някоя цепка в “емоционално-закаленото” ми съзнание.Няма да стане!Къш!Махай се!Не си желана в този “дом”.Ааа-ма, че нахалница!Че да ходи при ония, другите...които й се радват.Мен тя ме натъжава.За какво ми е тогава?Уф, махна се!

Та за какво Ви разказвах?..А да, за мисленето.Ето на и сега дори си мисля...мисля си, че май не трябваше да идвам.И не трябваше да Ви разказвам всички тези неща.Какво ще си помислите за мен?Ще решите, че съм егоистка.А аз не съм!Честна дума, поне не голяма!Ама...май не ми личи.Е как, кажете ми, да проличи?Да не съм луда, че да се издам?Та нали ей сегичка ще се намерят поне десет души (странно как една дума може да се превърне от напълно безлична в толкова емоционално богата само от едно ударение)....та... десет души, които на момента ще се възползват от добротата ми и ще я използват срещу мен.Хех, защо ли пък и да се лъжем?Май в тази игра на криеница пак аз съм измамената.Усещат теееее, усещат хитреците...все намират начин да ме разплачат.Ах, да!Ето Ви още една добра тема!Знаете ли, мразя да плача.Мразя, но...ако щете вярвайте , такава ревла като мене не зная дали има друга.И да има, тя сигурно е болна, та за това.А при мен е друго, аз, аз съм психично здрава.Моят проблем с плаченето е, че аз не го искам.То е за слабаците.А аз съм силна.И борбена.И се справям с живота...нали?Нали така?...

-Опасявам, се че ще се наложи да обсъдим тази тема следващият сеанс.Удобно ли ви е в петък от 15 часа?

Беж краченца да ни няма!

Все по-натрапчиво си мисля, че отново трябва да яхам метлата и да изчезвам с Трета космическа.Твърде различни сме и това е повече от очевидно.За приятелите ми, за мен самата, а може би дори и за теб.Малко ми е мъчно, признавам, но така трябва.Щеше да ми е утеха ако и с теб бе така.Уви, не е.Но твоят живот е толкова различен, аз нямам място в него, а и не бих се чувствала комфортно там.Така, че ... време е!
Колко по-добре би било, ако изобщо не бях те срещала!