четвъртък, 30 април 2009 г.

Болезнена реалност

Иван е катастрофирал.Загинал на място!
Вече 15 дни... не мога да възприема това като реалност.
Вярвах, че работата ме е превърнала в болезнен реалист (с пристъпен песимизъм), може би дори в циник.Понякога се мразех заради тази метаморфоза."Метаморфозата", обаче, се оказа илюзия.Осъзнах, че въпреки всичко, дълбоко в себе си вярвам, че на мои близки подобни неща не се случват.По дяволите, случват се!!!
И как така Иван?!Добрият и малко свенлив Иван!Иван, с усмивката която ме уцелваше в слънчевия сплит!Неосъществената ми любов...

Почти година...

С изненада открих, че вече близо година не съм писала.Всъщност изненади няма, познавам се от има-няма 30 години и съм установила, че постоянството не е най-характерното ми качество.Питам се, толкова ли нищо забележително не ми се случи за тези месеци?Не...по-скоро мързел!Трябва да се стегна и си обещавам да подходя по-отговорно по въпроса!А аз обещанията си ги спазвам.За това и избягвам да давам такива! ;)