вторник, 3 май 2016 г.

Подреден живот

Имам си подреден живот.В него всичко и всеки си има определно място и рядко настъпва дисхармония.Но понякога, изведнъж някой влетява там и всичко започва да става сложно.Започвам да си задавам въпроси.Отговорите рядко са трудни.Най-често са ясни от самото начало.За съжаление, още по-рядко те се покриват с желанията ми.И идва вечната дилема:каквото трябва или каквото искам?Обикновено избирам първото.И обикновено времето доказва, че съм постъпила правилно.Но понякога наистина ми омръзва да постъпвам както трябва.Иска ми се да последвам желанията си и да се наслаждавам на живота.А цената ще я плащам после.
Как ли ще постъпя този път?To be continued...

сряда, 12 януари 2011 г.

Тя...

Тя е мила, а аз бях кучка.Тя е пълничка, а аз отслабнах.Тя те очаква пред вас, а аз желаех да ме вземаш от дома ми.Тя те обича, а аз те отбягвам.
Направих всичко, за да имам основателна причина и логично обяснение на факта, че не си с мен.

неделя, 19 декември 2010 г.

За мисленето

Ето на какво попаднах съвсем случайно ровейки се из архивите, които съм оставила безпризорни из интернет пространството.Не е съвсем актуално. Забелязах, че е с дата от юли 2005г, но ми се стори забавно.Пък и какво са 5 години за моята неостаряваща натура? ;)
Та...

За мисленето ми е мисълта ;)


Мисленето е лоша работа.Не е продуктивно.Особено ако го мисли егоцентрик.Още по-зле.В един момент толкова обсебва, че отнема и малката доза филантропия заложена в човешката природа.Понякога се питам дали само аз съм такава...сбъркана.Скептична, мнителна, песимистична, обсебена от самосъжаление...Или останалите добре се прикриват?..Знам ли...глупава работа....Та така..за мисленето ми беше мисълта май...И какво за мисленето?Хубава работа, ама...човешка.Добре че се пръква от време на време някоя личност способна да мисли креативно.Иначе май още щяхме да катерим палмите и да се пощим в сладостно опиянение.Не че щеше да е лошо!Понякога си мисля, че това е най-добрия вариант.Най-лекичкия.Ще взема да си потърся аз една палма някой ден и ще видите тогава вие!Всички вие досадни, заети, забързани, амбициозни преуспяващи хора...Ще си седя на палмата, ще ви гледам с тъпо недоумение и ще ви махам глуповато с ръка когато ми подметнете резен ябълка или пресен банан (ако е обелен може дори да ви се усмихна).Остава проблема с пощенето.Тя работата там е по-сложна.Онази сладостна омая не ще да идва от самото пощене.То така ако беше до сега въшките отдавна да са изместили любовта и секса от ценностната система на човека.Пак се размислих...Тиюх, да му се не знае!Е, като ще е мислене, поне да е егоцентрично!...Да де,ама...аз не искам да се пощя самичка!Това май не радва особено.Хах!Ето на, неприятна изненада!Пак ми се натресе оная “досадната гостенка”, онази мисъл която уж е banned в съзнанието ми.Онази, сантименталната...любов,се нарича.Сигурно я знаете.Сигурно и Вас ви е тормозила понякога...Няма пък!Няма да я пусна в подреденото ми егоцентрично мислене.Махай се!Глупава мисъл!Все търсиш как да се промъкнеш през някоя цепка в “емоционално-закаленото” ми съзнание.Няма да стане!Къш!Махай се!Не си желана в този “дом”.Ааа-ма, че нахалница!Че да ходи при ония, другите...които й се радват.Мен тя ме натъжава.За какво ми е тогава?Уф, махна се!

Та за какво Ви разказвах?..А да, за мисленето.Ето на и сега дори си мисля...мисля си, че май не трябваше да идвам.И не трябваше да Ви разказвам всички тези неща.Какво ще си помислите за мен?Ще решите, че съм егоистка.А аз не съм!Честна дума, поне не голяма!Ама...май не ми личи.Е как, кажете ми, да проличи?Да не съм луда, че да се издам?Та нали ей сегичка ще се намерят поне десет души (странно как една дума може да се превърне от напълно безлична в толкова емоционално богата само от едно ударение)....та... десет души, които на момента ще се възползват от добротата ми и ще я използват срещу мен.Хех, защо ли пък и да се лъжем?Май в тази игра на криеница пак аз съм измамената.Усещат теееее, усещат хитреците...все намират начин да ме разплачат.Ах, да!Ето Ви още една добра тема!Знаете ли, мразя да плача.Мразя, но...ако щете вярвайте , такава ревла като мене не зная дали има друга.И да има, тя сигурно е болна, та за това.А при мен е друго, аз, аз съм психично здрава.Моят проблем с плаченето е, че аз не го искам.То е за слабаците.А аз съм силна.И борбена.И се справям с живота...нали?Нали така?...

-Опасявам, се че ще се наложи да обсъдим тази тема следващият сеанс.Удобно ли ви е в петък от 15 часа?

понеделник, 6 декември 2010 г.

Беж краченца да ни няма!

Все по-натрапчиво си мисля, че отново трябва да яхам метлата и да изчезвам с Трета космическа.Твърде различни сме и това е повече от очевидно.За приятелите ми, за мен самата, а може би дори и за теб.Малко ми е мъчно, признавам, но така трябва.Щеше да ми е утеха ако и с теб бе така.Уви, не е.Но твоят живот е толкова различен, аз нямам място в него, а и не бих се чувствала комфортно там.Така, че ... време е!
Колко по-добре би било, ако изобщо не бях те срещала!

вторник, 23 ноември 2010 г.

Обичам професията си, но мразя работата си!

Едва ли ако знаех какво ме очаква бих променила решението си.Отново щях да кандидатствам медицина, да посветя шест лета и зими на безпаметно угояване със течен шоколад, хипогликемии сутрин преди изпит и тежки никотинови интоксикации след него.Отново бих преминала през този малък ураган. Защото искам да спасявам хора.Обичам да нося бяла престилка, обичам дори екипите-пижами, с които се подвизавам почти непрекъснато.Дори понякога ги намирам за секси.Извартено, а? ;)А най-обичам, когато наистина спасим някого.За това усещане си струва да се работи.
Но се уморих от гамени, интелектуални нищожества, деградирали пиянки и алкохолизирани клошари.Уморих се да ми нареждат хора, на които не съм задължена.Уморих се да съм "длъжна".Денонощно, на кого ли не, за какво ли не.Ок, мога да понеса миризмата, гледката, дори факта, че ме докосвате.Но, моля ви, спрете да твърдите че съм длъжна.Длъжни сте вие да си плащате осигуровките, да посещавате личния си лекар и да се консултирате със специалист в доболничната помощ, преди да ми нахлуете в отделението в 1 след полунощ, защото от 3 дни сте с температура.Или пък с разстройство.Или пък просто защото сте нервни.Не за това съм аз тук.И не за това посветих онези години на учене.Аз искам да спасявам хора!Наистина спешни, наистина страдащи.За това съм тук.И за това сега не спя, а утре ще имам огромни сини кръгове под очите.А вие поспете.И помислете!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Спасителки!

Току-що спасихме Евгения!Дойде, повърна обилно насред шокова зала и отчасти въху медицинската ми сестра, успокои се и заспа.И за да е пълна програмата дори я завихме...да не настине нещо, все пак! ;)
Ех, професия, ех чудо!

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Знаеш ли...

...как обичам аромата на кожата ти, който остава в леглото ми всеки път когато си тръгваш?И как мразя празнотата, която остава в сърцето ми.