Тя е мила, а аз бях кучка.Тя е пълничка, а аз отслабнах.Тя те очаква пред вас, а аз желаех да ме вземаш от дома ми.Тя те обича, а аз те отбягвам.
Направих всичко, за да имам основателна причина и логично обяснение на факта, че не си с мен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Абе може и да си кучка-порода немска овчарка,умна и дисциплинирана.Обаче понякога действаш толкова глупаво като мопс.Искам да ти подам един кокъл и после да те гушна.Не,всъшност ще стоя далеч и ще те чакам.Последния път,когато те доближих ме захапа и доста дълго време раната не зарастна.Затова.... далеч,незнам дали ще оцелея следващия път като решиш да си кучка,но...ще подвиквам към теб,дори и да не чуваш.Докато мога.
Не ми харесва когато дела и думи се разминават.По-добре не казвай нищо.И постъпи както решиш без предварително да въвеждаш в заблуждение, волно или неволно.Ухапала съм, защото съм се почувствала предадена.Не съм целяла да те заболи, не съм допускала дори подобна възможност.Преценила съм за редно да знаеш, че си ме разочаровал и огорчил.Няма как с пасивно поведение да достигнеш до пасивна личност.Липсата на активност води до задържане на статуквото, според мен.
Post scriptum:На 22.02. вероятно е била финалната и смъртоносна рана?
Трябва да се научиш да гледаш под повърхността,нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед.
Гушни ме!Днес не хапя.
Публикуване на коментар