сряда, 5 декември 2007 г.

Лоша рана заздравява...

Преди няколко дни една жена ме нарани жестоко.Нарече ме с думи, които никога не съм допускала, че биха могли да се отнесат към мен.Освен жестоки и абсолютно неверни.
Странно, но тези епитети по мой адрес бяха изречени след като й бях направила дребна услуга.Седнахме да се почерпим по случай повода и...ей ти на изненада!Измежду шеги и закачки...шат!...заби шиш в сърцето ми, остър и студен!Из засада.Толкова неочаквано и толкова болезнено, че ми отне време да осъзная, че тези думи се отнасят за мен.След това ме целуна, за да ме успокои.Напомни ми една древна колкото света история за едни трийсет сребърника.След това се прибрах и много плаках.Вечерта отново трябваше да прекарам в обща компания с тази жена.Уговорката бе от няколко дни.Отидох.Избягвах дори да я поглеждам, гадеше ми се.Сгреших ли, че не си останах скрита у дома?Това смелост ли е или мазохизъм?
Забавното в цялата случка, обаче е, че въпросната госпожа май дори не подозира какъв смут внесе в и без това нестабилното ми емоционално състояние.Дали това я оневинява?Не мисля!Глупостта не е извинение.

Няма коментари: