петък, 16 ноември 2007 г.

Смърт

От няколко дни съм изправена пред морална дилема: да разкажа или не за това дежурство?Осмелявам се да споделя, като се опитам максимално да запазя анонимността на действащите лица.Реших се, защото това бе първият ден, в който се просълзих заедно с близки на пациент.В този ден една млада жена почина, а мъж в разцвета на силите си изпадна в дълбока кома.След няколко дни и той напусна този свят.
...
Жената за която плаках можеше да съм аз.Носеше моето име и беше на моята възраст.Имаше детенце на няколко годинки.Почина от анорексия.Изстрадалото й лице още пазеше чертите на някога красиво момиче.
...
Мъжът до фаталния ден не бе боледувал.Когато тръгнахме към болницата майка му ни изпрати с ридание.Такова каквото може би само майка, която предчувства най-страшното може да изтръгне от душата си.Аз самата не исках да повярвам в опасенията си за аневризма.А тази жена усети, че изпраща за последен път сина си.Майка.
...
Разтърсващо!Страшно и тъжно!

2 коментара:

Анонимен каза...

Това откровение ме впечатли, въздейства ми с непринуденост и с ежедневността на една драма. Може би един човек ще се промени като го прочете.
А аз Ви каня да погледнете моя блог, където може да се разсеяте с красотата около нас.
organbg.blogspot.com

ina13 каза...

Благодаря за коментара!Радвам се, че написаното Ви е въздействало.Желая Ви промяна към по-добро и искрено ме радва факта, че публикацията Ви е навела към размисъл.
Разгледах блога Ви и бях приятно впечатлена.Органите са наистина прекрасни, но признавам, че съм лаик и част от информацията бе малко трудно разбираема за мен.Но никога не е късно човек да научи още нещо! :) Жела Ви успех!