Благодаря!

Днес искам да благодаря на двама души.На Кольо и на Силвето.
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...

Болезнена реалност

Иван е катастрофирал.Загинал на място!
Вече 15 дни... не мога да възприема това като реалност.
Вярвах, че работата ме е превърнала в болезнен реалист (с пристъпен песимизъм), може би дори в циник.Понякога се мразех заради тази метаморфоза."Метаморфозата", обаче, се оказа илюзия.Осъзнах, че въпреки всичко, дълбоко в себе си вярвам, че на мои близки подобни неща не се случват.По дяволите, случват се!!!
И как така Иван?!Добрият и малко свенлив Иван!Иван, с усмивката която ме уцелваше в слънчевия сплит!Неосъществената ми любов...

Почти година...

С изненада открих, че вече близо година не съм писала.Всъщност изненади няма, познавам се от има-няма 30 години и съм установила, че постоянството не е най-характерното ми качество.Питам се, толкова ли нищо забележително не ми се случи за тези месеци?Не...по-скоро мързел!Трябва да се стегна и си обещавам да подходя по-отговорно по въпроса!А аз обещанията си ги спазвам.За това и избягвам да давам такива! ;)

Нищо ново под слънцето!

Ех, тази работа!Какво ли не му се налага на човек да види докато обикаля по домовете на страдащи (и не чак толкова страдащи) хора!Но пък е житейски опит и дава повод за размисли и преоценки.

Адрес: в блоковете на слепите, жена със силна болка в корема...Добре,тръгваме да я видим тази болка!
Посреща ме мъж, който видимо има процент инвалидност, вероятно неголям, но все пак е с проблем.Започваме да се катерим по етажите.Тъй като никой не се е сетил, че на слепите хора вероятно ще им е по-лесно да се придвижват с асансьор и такъв липсва в блока, имам шанс да огледам обстановката.Мухлясали тавани, падаща мазилка, мъждукащи лампи (Защо ли пък са им на слепи хора лампи?!Нищо, че някои от обитателите са с частична слепота и доброто осветление всъщност за тях е от съществена важност.Подробности!).Блокът вероятно е строен преди моето раждане и годините не са го пощадили.
Хеле, влизаме в апартамента.Спомняте ли си онзи израз "С трън да се завъртиш, няма какво да закачиш"?Точно той ми прониза мозъка докато влизах.Цялата налична мебелировка на стаята се състои от легло, маса и шкаф (май бяха два, но дълбоко подозирам, че бяха съвсем празни).Бедност!Поразпитах болната, прегледах я и находката тревожно убедително насочваше към рак на стомаха.В хода на разговора разбрах, че за тези хора е твърде сложно дори да си намерят личен лекар, никой не ги искал.(Да пази Бог, дано не е защото са освободени от потребителски такси!)А като нямат такъв, няма с кого да се консултират.Те си траят, рака си расте, диагнозата се бави и накрая се поставя с неприятното уточнение пред нея "неоперабилен".Иначе казано, няма шанс за излекуване.Както и да е, преди месец хорицата най-после се сдобили с GP.Даже бяха доволни от колежката и ми я похвалихя.Дано наистина е коректна, много ми се ще и искрено се надявам да е така.Та връщам се пак на пациентката.Решавам аз, че ще я водя в болница и тук идва поредна изненада.Обяснявам, че аз ще я закарам, но обратен транспорт (в случай, че не ги приемат в отделение) не мога да осигуря.Т.е. трябва да помислят как ще се прибират.Започнаха хорицата да разсъждават.Варианта с такси, разбира се изобщо не стоеше пред тях, такъв лукс беше недопустим.Остана алтернативата с градския транспорт.Но и там нещата се "запънаха" и не изглеждаха много лесно осъществими.И знаете ли какво се оказа?Че тези нещастни хора всъщност имат право на безплатна карта за пътуване само по ДВЕ линии за целия град!Това ми дойде вече съвсем жестоко като за финал.Никога, ама никога не бих допуснала, че поне картите на тези онеправдани хора не важат за всички линии в града!Добре, че все още има човеци и разбрах, че почти никога кондукторите не им вземат пари за билет, дори и когато пътуват по различни от избраните две линии.Да са живи и здрави!Както и да, пациентката предпочете за момента да си остане в дома.Обеща ми на следващия ден да отиде при личния си лекар.Дано го е сторила!
А аз напуснах адреса с актив от още няколко неприятни теми за размисъл.

Размисли и страсти

Мисля, че се влюбвам!Той е мил, умен, красив...почти идеален.А аз се страхувам!Страхувам се ме да мечтая, да се надявам, да вярвам...Дали най-после е дошъл момента да бъда щастлива???

Празнично?!

Уморих се от разочарования.Бях си обещала да не се поддавам на безпереспективни емоции.Отново не устоях на изкушението.И отново си плащам цената.Омръзна ми да ме боли, искам да се науча да не се надявам за неща, които в годините безброй пъти не се се получавали.Глупаво момиче!Сега отново поне месец ще трябва да живея в безвремие, докато приема фактите.А може и по-бързо да се получи.Може би поне на това съм се научила.Ще се опитам отново да наблегна на работата.Обикновено помага.
Само да не ме стягаше така "под лъжичката"...
...
Щях да забрава, честит ни празник!Нека сме здрави и да не забравяме, че имаме прекрасна професия.Дано имаме сили, воля и търпение да я работим с любов!

А сега накъде?