Беж краченца да ни няма!

Все по-натрапчиво си мисля, че отново трябва да яхам метлата и да изчезвам с Трета космическа.Твърде различни сме и това е повече от очевидно.За приятелите ми, за мен самата, а може би дори и за теб.Малко ми е мъчно, признавам, но така трябва.Щеше да ми е утеха ако и с теб бе така.Уви, не е.Но твоят живот е толкова различен, аз нямам място в него, а и не бих се чувствала комфортно там.Така, че ... време е!
Колко по-добре би било, ако изобщо не бях те срещала!

Обичам професията си, но мразя работата си!

Едва ли ако знаех какво ме очаква бих променила решението си.Отново щях да кандидатствам медицина, да посветя шест лета и зими на безпаметно угояване със течен шоколад, хипогликемии сутрин преди изпит и тежки никотинови интоксикации след него.Отново бих преминала през този малък ураган. Защото искам да спасявам хора.Обичам да нося бяла престилка, обичам дори екипите-пижами, с които се подвизавам почти непрекъснато.Дори понякога ги намирам за секси.Извартено, а? ;)А най-обичам, когато наистина спасим някого.За това усещане си струва да се работи.
Но се уморих от гамени, интелектуални нищожества, деградирали пиянки и алкохолизирани клошари.Уморих се да ми нареждат хора, на които не съм задължена.Уморих се да съм "длъжна".Денонощно, на кого ли не, за какво ли не.Ок, мога да понеса миризмата, гледката, дори факта, че ме докосвате.Но, моля ви, спрете да твърдите че съм длъжна.Длъжни сте вие да си плащате осигуровките, да посещавате личния си лекар и да се консултирате със специалист в доболничната помощ, преди да ми нахлуете в отделението в 1 след полунощ, защото от 3 дни сте с температура.Или пък с разстройство.Или пък просто защото сте нервни.Не за това съм аз тук.И не за това посветих онези години на учене.Аз искам да спасявам хора!Наистина спешни, наистина страдащи.За това съм тук.И за това сега не спя, а утре ще имам огромни сини кръгове под очите.А вие поспете.И помислете!

Спасителки!

Току-що спасихме Евгения!Дойде, повърна обилно насред шокова зала и отчасти въху медицинската ми сестра, успокои се и заспа.И за да е пълна програмата дори я завихме...да не настине нещо, все пак! ;)
Ех, професия, ех чудо!

Знаеш ли...

...как обичам аромата на кожата ти, който остава в леглото ми всеки път когато си тръгваш?И как мразя празнотата, която остава в сърцето ми.

Трябва да избягам...отново!

Мислех си да пиша какво чувствам.Отказах се.Иля Велчев го казал много по-красиво и силно от мен.А недостижимите Лили Иванова и Васил Найденов го изпяха така, че почти ме разплакват.

...Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно - не!
Както преди...
Моля те, не ме докосвай,
моля те не ме целувай
тъй погубващо и страстно - не!
Както преди...

Свали от плещите крилата си...

Харесвам всички стихотворения на Влади.Но в това се влюбих!

Свали от плещите крилата си.
Облечи се в черно сама.
Ти пак ще си Ангел в душата си,
но няма да страдаш така.

Сложи рога на главата си.
Хвани тризъбец в ръка.
Но може ли Дявол в сълзата си
да крие такава тъга.

Автор-Владимир Минков

Благодаря!

Днес искам да благодаря на двама души.На Кольо и на Силвето.
Кольо дори не позодира, че пиша за него, но аз съм му благодарна.В момент когато мислех, че никой на този свят не се интересува от мен открих, че той ме е забелязал.Не зная кога, нито как.Но точно в момент когато имах нужда някой да обори твърдата ми вяра за абсолютната ми незначимост той го направи.Съвсем без да иска и без да подозира.И едва ли някога ще разбере за този малък феномен.Но за мен това бе важно.Благодаря ти, Коле!
За Силвето...това което ми каза днес беше толкова мило и искрено!Не зная....Ужасно ме притесни...Благодаря ти, че виждаш в мен това, което аз самата понякога не виждам.Благодаря за утехата, когато ти самата се нуждаеш от такава повече от мен.Благодаря ти, че се радваш за мен, докато страдаш.Благодаря ти, че те има и че те познавам!
...
Благодаря на Бог за тези малки прекрасни мигове!Благодаря за хората около мен, които ме обичат и ми вярват.И аз ви обичам.Не зная защо толкова рядко ви го казвам...